За 23-те жилищни кооперации, които е построил в столичния квартал „Редута”, за многото дейности, които е развил покрай тях, потомственият строител Панко Радулов прекарва част от работния си ден в учудващо скромен офис. Голямо бюро и три стола. Толкова, не ми трябва повече, лаконичен е той, когато посрещна екипа на БГНЕС. По стените – снимки на обектите, които е построил, в един ъгъл, наредени сабите, които са му подарили, колекционира. Но най-голямата му гордост, заедно с многобройните му обекти, които е завършил, е фамилията, която почти цялата задружно работи в строителството – съпругата му, двамата му сина Крум и Делчо, дъщеря му Вера, една от снахите… А Панко Радулов не е в този бранш от вчера, макар да е попаднал в него случайно. Като млад е работил като технически ръководител на строителството на „Витоша-Ню Отани”, Японския хотел, днешния „Маринела”, от първата копка до завинтването на последната крушка на осветлението. После отново в строителството 3.5 г. във Виетнам, 2 г.- в Нигерия. Потомък е само на строители, на първо място-баща му, който е бил дипломат, но е участвал и в едни от най-крупните обекти в България. През 1946 г.-1947 г. започва работа в Софбулстрой, където се занимава със строителството на циментовите заводи „Златна Панега”. После се труди от начало до край в изграждането на язовир „Искър” , на подпорната стена. А когато започва строежа на Атомната централа „Козлодуй” вече е зам. генерален директор на обекта. Години е отдал сили и в работата на Техноекспорт. Дядо му по бащина линия Илия е строил тунелите и мостовете по жп линията София-Мездра, а един от прадядовците му по майчина линия е бил предприемач – лятно време е строил къщи по Мичурин и Странджа, а зиме правил дървени въглища и в гемии ги изнасял за Одеса. Как става така, че на едни хора им провървява, хора без големи протекции и без да са близки до властта? Като че ли отговорът се крие в Правилото на 10-те хиляди часа. Обикновено го свързваме с автора на книги за популярна психология Малкълм Гладуел и този принцип гласи: 10 000 часа целенасочена практика са необходими, за да станете много добри, в която и да е област. Потомственият строител Панко Радулов е правил точно това. Като капката, която капе на едно и също място с години и пробива дупка в камъка. Стремим се с всяка изминала година да строим все по-нови и по-качествени обекти – и като проектиране, и като строителство, и като довършителни работи, разказва той. В квартал „Редута”, в който сме се позиционирали на пазара, мисля, че се справяме добре – няма оплаквания и се стремим да се отговаряме на новите изисквания и стандарти. В началото беше трудно, учехме се в движение, припомня си Радулов. Започнал съм 90-те години на миналия век с ремонт и довършителни работи. А от 2000 г. стартирал и като предприемач в строителството. Наистина не беше лесно – с документацията, с приучването на работниците да работят качествено и да изпипват нещата. Проблемите бяха и с материалите, и със строителите, които не бяха привикнали на дисциплината, изрежда той. Бетонови възли нямаше, дървен материал липсваше, каскада от трудности… Вече всичко това е зад гърба ни, лаконичен е строителят. От опита, който имам зад граница днес смятам, че нашите проектанти са, може би, по-добри и от колегите им на Запад, хвали се Радулов. Иначе сериозният въпрос за София е инфраструктурата. Първо се строи, а доста след това идва на ред пътищата, тротоарите, магазините, детските градини, училищата… И вместо да се реши този болен въпрос, той се задълбочава. Не знам как чуждите инвеститори, които идват да правят бизнес в България се справят, чуди се строителят. Ние имаме опит и все още ни е трудно, а за тях просто не ми се мисли… В нашата фирма се стремим да проектираме и строим жилищата, които се търсят и най-вече – от младите хора, защото те са 70-80% от купувачите ни, признава Радулов. Още по-голямо улеснение те имат от падането на лихвите и по-лесния начин да теглят ипотечен кредит от банките. Така се увеличило търсенето, според него. Младите обикновено предпочитат жилище между 50-70 кв.м., често - маломерни тристайни и двустайни, но по-големи. Стремим се да отговорим на очакванията им и да изграждаме такива апартаменти ,които лесно да намерят купувачите си, казва Радулов. Все още имаме и клиенти, които купуват „на зелено”, но понамаляха, не е това, което беше на времето преди 15-20 г. Въпреки че при нас, а ние работим основно в района на „Редута”, ни познават много хора и стари клиенти ни водят нови. Поради тази причина почти не ползваме услугите на брокери на недвижими имоти. Голяма част от апартаментите ги продаваме още на ниво проект, тогава хората започват с вноските си и около акт 16 правят последното си плащане. Мисля, че ни имат доверие, защото в общия случай, когато сградата се дигне над земята, 90% от апартаментите вече са договорирани за покупка, споделя Радулов. Качеството на строителството наистина се подобрява с всяка изминала година. И ако някой се пита защо растат и цените на новото строителство, причините са много. На малко хора прави впечатление, че и цените на материалите се вдигат, обезщетенията на собствените на парцели също нарастват - от 35% до 40%. Иначе продават жилищата на мазилка и замазка, а според желанието на хората извършват и довършителни работи, вслушвайки се в техните изисквания. Направили сме си и цех за кухненско обзавеждане и мебели в различен ценови спектър - за по-скромно или по-луксозно изпълнение на интериора. Готвим се да направим и цех за дограма, което ще облекчи до голяма степен работата ни, казва Радулов. Големият ми син вече се отдели от фирмата и си направи своя, за довършителни работи - в някои случаи е по-добър и от мен, боравейки с нови технологии и нововъведения. Вече не аз ги уча, а те – мен, признава строителят. Панко Радулов е избрал квартал „Редута” като поле на дейност от години, тук са му офисите, складовете, новите обекти, тук живее и цялата му фамилия. Почти не ползва транспорт, ходи пеша до офиса и обектите си. Като при другите му колеги безпокойствата му в бизнеса са свързани с голямата бюрокрация. „Много е тромава – за едно разрешение за строеж чакаме по 6-7 месеца, а едно малко блокче от порядъка на 1200-1300 кв.м. застроена площ го правим за 8-10 месеца, максимум - за година”, казва той. Според потомствения строител Панко Радулов София може да расте на изток - Враждебна, кв. Левски… Очертава се там и метрото да има крайна спирка, така че този район тепърва ще става интересен за желаещите да имат ново жилище, смята той. Дори и ние вече се оглеждаме за парцели там – въздухът е чист, терените са повече и по-големи, имат по-малко собственици, а и обезщетенията са по-малки, коментира Панко Радулов. Любов и удовлетворение – това ми дава тази работа, казва строителят. „Всеки един обект си го обичам като детенце – като мина покрай това, което съм построил, се радвам”. Станах строител без да искам, учил съм в Афганистан в едно спокойно време за тази страна, баща ми беше дипломат и аз самият исках да завърша образование, което ми дава възможност да попия от неговия опит, връща се в миналото Радулов. Радвам се, че днес в семейството работим заедно, че работим с желание. Обсъждаме всеки един обект, и сутрин, и вечер, и в извънработно време – така е в семейния бизнес. Защото, който има желание и е борбен – работа има, особено – в София, казва той. Нямам точни наблюдения как е в провинцията, но тук поле за действие има. Хора не стигат, това е вече проблемът – добри специалисти няма, констатира с горчивина Панко Радулов. Но пък приветства решението на образователното министерство за въвеждане на дуалното обучение, при което учениците още в средното образование придобиват търсени специалности. Който е решил да замине в чужбина – ще замине, независимо дали е специалист или не, но в нашия бранш нещата вървят. Парите, които получават за работата си строителите никак не са малко, твърди Панко Радулов. При него няма оплаквания, няма текучество на кадри. Стоят си при мен от години, добави той. А с негови партньори - подизпълнители, работи повече от 10 г., което никак не е малко. Значи, който иска - може. Потомственият строител избира подходящ момент да вдигне заплатите, всяка година води хората, които работят при него заедно със съпругите им на тиймбилдинг в съседни страни. Какво Ви липсва от това, което сте постигнал досега, питаме Панко Радулов и получаваме изненадващ отговор: нищо. След кратък размисъл, отново: „Нищо не ми липсва”.
Източник: БГ НЕС
За 23-те жилищни кооперации, които е построил в столичния квартал „Редута”, за многото дейности, които е развил покрай тях, потомственият строител Панко Радулов прекарва част от работния си ден в учудващо скромен офис. Голямо бюро и три стола. Толкова, не ми трябва повече, лаконичен е той, когато посрещна екипа на БГНЕС. По стените – снимки на обектите, които е построил, в един ъгъл, наредени сабите, които са му подарили, колекционира. Но най-голямата му гордост, заедно с многобройните му обекти, които е завършил, е фамилията, която почти цялата задружно работи в строителството – съпругата му, двамата му сина Крум и Делчо, дъщеря му Вера, една от снахите… А Панко Радулов не е в този бранш от вчера, макар да е попаднал в него случайно. Като млад е работил като технически ръководител на строителството на „Витоша-Ню Отани”, Японския хотел, днешния „Маринела”, от първата копка до завинтването на последната крушка на осветлението. После отново в строителството 3.5 г. във Виетнам, 2 г.- в Нигерия. Потомък е само на строители, на първо място-баща му, който е бил дипломат, но е участвал и в едни от най-крупните обекти в България. През 1946 г.-1947 г. започва работа в Софбулстрой, където се занимава със строителството на циментовите заводи „Златна Панега”. После се труди от начало до край в изграждането на язовир „Искър” , на подпорната стена. А когато започва строежа на Атомната централа „Козлодуй” вече е зам. генерален директор на обекта. Години е отдал сили и в работата на Техноекспорт. Дядо му по бащина линия Илия е строил тунелите и мостовете по жп линията София-Мездра, а един от прадядовците му по майчина линия е бил предприемач – лятно време е строил къщи по Мичурин и Странджа, а зиме правил дървени въглища и в гемии ги изнасял за Одеса. Как става така, че на едни хора им провървява, хора без големи протекции и без да са близки до властта? Като че ли отговорът се крие в Правилото на 10-те хиляди часа. Обикновено го свързваме с автора на книги за популярна психология Малкълм Гладуел и този принцип гласи: 10 000 часа целенасочена практика са необходими, за да станете много добри, в която и да е област. Потомственият строител Панко Радулов е правил точно това. Като капката, която капе на едно и също място с години и пробива дупка в камъка. Стремим се с всяка изминала година да строим все по-нови и по-качествени обекти – и като проектиране, и като строителство, и като довършителни работи, разказва той. В квартал „Редута”, в който сме се позиционирали на пазара, мисля, че се справяме добре – няма оплаквания и се стремим да се отговаряме на новите изисквания и стандарти. В началото беше трудно, учехме се в движение, припомня си Радулов. Започнал съм 90-те години на миналия век с ремонт и довършителни работи. А от 2000 г. стартирал и като предприемач в строителството. Наистина не беше лесно – с документацията, с приучването на работниците да работят качествено и да изпипват нещата. Проблемите бяха и с материалите, и със строителите, които не бяха привикнали на дисциплината, изрежда той. Бетонови възли нямаше, дървен материал липсваше, каскада от трудности… Вече всичко това е зад гърба ни, лаконичен е строителят. От опита, който имам зад граница днес смятам, че нашите проектанти са, може би, по-добри и от колегите им на Запад, хвали се Радулов. Иначе сериозният въпрос за София е инфраструктурата. Първо се строи, а доста след това идва на ред пътищата, тротоарите, магазините, детските градини, училищата… И вместо да се реши този болен въпрос, той се задълбочава. Не знам как чуждите инвеститори, които идват да правят бизнес в България се справят, чуди се строителят. Ние имаме опит и все още ни е трудно, а за тях просто не ми се мисли… В нашата фирма се стремим да проектираме и строим жилищата, които се търсят и най-вече – от младите хора, защото те са 70-80% от купувачите ни, признава Радулов. Още по-голямо улеснение те имат от падането на лихвите и по-лесния начин да теглят ипотечен кредит от банките. Така се увеличило търсенето, според него. Младите обикновено предпочитат жилище между 50-70 кв.м., често - маломерни тристайни и двустайни, но по-големи. Стремим се да отговорим на очакванията им и да изграждаме такива апартаменти ,които лесно да намерят купувачите си, казва Радулов. Все още имаме и клиенти, които купуват „на зелено”, но понамаляха, не е това, което беше на времето преди 15-20 г. Въпреки че при нас, а ние работим основно в района на „Редута”, ни познават много хора и стари клиенти ни водят нови. Поради тази причина почти не ползваме услугите на брокери на недвижими имоти. Голяма част от апартаментите ги продаваме още на ниво проект, тогава хората започват с вноските си и около акт 16 правят последното си плащане. Мисля, че ни имат доверие, защото в общия случай, когато сградата се дигне над земята, 90% от апартаментите вече са договорирани за покупка, споделя Радулов. Качеството на строителството наистина се подобрява с всяка изминала година. И ако някой се пита защо растат и цените на новото строителство, причините са много. На малко хора прави впечатление, че и цените на материалите се вдигат, обезщетенията на собствените на парцели също нарастват - от 35% до 40%. Иначе продават жилищата на мазилка и замазка, а според желанието на хората извършват и довършителни работи, вслушвайки се в техните изисквания. Направили сме си и цех за кухненско обзавеждане и мебели в различен ценови спектър - за по-скромно или по-луксозно изпълнение на интериора. Готвим се да направим и цех за дограма, което ще облекчи до голяма степен работата ни, казва Радулов. Големият ми син вече се отдели от фирмата и си направи своя, за довършителни работи - в някои случаи е по-добър и от мен, боравейки с нови технологии и нововъведения. Вече не аз ги уча, а те – мен, признава строителят.
Прочети още на:
http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4566262/За 23-те жилищни кооперации, които е построил в столичния квартал „Редута”, за многото дейности, които е развил покрай тях, потомственият строител Панко Радулов прекарва част от работния си ден в учудващо скромен офис. Голямо бюро и три стола. Толкова, не ми трябва повече, лаконичен е той, когато посрещна екипа на БГНЕС. По стените – снимки на обектите, които е построил, в един ъгъл, наредени сабите, които са му подарили, колекционира. Но най-голямата му гордост, заедно с многобройните му обекти, които е завършил, е фамилията, която почти цялата задружно работи в строителството – съпругата му, двамата му сина Крум и Делчо, дъщеря му Вера, една от снахите… А Панко Радулов не е в този бранш от вчера, макар да е попаднал в него случайно. Като млад е работил като технически ръководител на строителството на „Витоша-Ню Отани”, Японския хотел, днешния „Маринела”, от първата копка до завинтването на последната крушка на осветлението. После отново в строителството 3.5 г. във Виетнам, 2 г.- в Нигерия. Потомък е само на строители, на първо място-баща му, който е бил дипломат, но е участвал и в едни от най-крупните обекти в България. През 1946 г.-1947 г. започва работа в Софбулстрой, където се занимава със строителството на циментовите заводи „Златна Панега”. После се труди от начало до край в изграждането на язовир „Искър” , на подпорната стена. А когато започва строежа на Атомната централа „Козлодуй” вече е зам. генерален директор на обекта. Години е отдал сили и в работата на Техноекспорт. Дядо му по бащина линия Илия е строил тунелите и мостовете по жп линията София-Мездра, а един от прадядовците му по майчина линия е бил предприемач – лятно време е строил къщи по Мичурин и Странджа, а зиме правил дървени въглища и в гемии ги изнасял за Одеса. Как става така, че на едни хора им провървява, хора без големи протекции и без да са близки до властта? Като че ли отговорът се крие в Правилото на 10-те хиляди часа. Обикновено го свързваме с автора на книги за популярна психология Малкълм Гладуел и този принцип гласи: 10 000 часа целенасочена практика са необходими, за да станете много добри, в която и да е област. Потомственият строител Панко Радулов е правил точно това. Като капката, която капе на едно и също място с години и пробива дупка в камъка. Стремим се с всяка изминала година да строим все по-нови и по-качествени обекти – и като проектиране, и като строителство, и като довършителни работи, разказва той. В квартал „Редута”, в който сме се позиционирали на пазара, мисля, че се справяме добре – няма оплаквания и се стремим да се отговаряме на новите изисквания и стандарти. В началото беше трудно, учехме се в движение, припомня си Радулов. Започнал съм 90-те години на миналия век с ремонт и довършителни работи. А от 2000 г. стартирал и като предприемач в строителството. Наистина не беше лесно – с документацията, с приучването на работниците да работят качествено и да изпипват нещата. Проблемите бяха и с материалите, и със строителите, които не бяха привикнали на дисциплината, изрежда той. Бетонови възли нямаше, дървен материал липсваше, каскада от трудности… Вече всичко това е зад гърба ни, лаконичен е строителят. От опита, който имам зад граница днес смятам, че нашите проектанти са, може би, по-добри и от колегите им на Запад, хвали се Радулов. Иначе сериозният въпрос за София е инфраструктурата. Първо се строи, а доста след това идва на ред пътищата, тротоарите, магазините, детските градини, училищата… И вместо да се реши този болен въпрос, той се задълбочава. Не знам как чуждите инвеститори, които идват да правят бизнес в България се справят, чуди се строителят. Ние имаме опит и все още ни е трудно, а за тях просто не ми се мисли… В нашата фирма се стремим да проектираме и строим жилищата, които се търсят и най-вече – от младите хора, защото те са 70-80% от купувачите ни, признава Радулов. Още по-голямо улеснение те имат от падането на лихвите и по-лесния начин да теглят ипотечен кредит от банките. Така се увеличило търсенето, според него. Младите обикновено предпочитат жилище между 50-70 кв.м., често - маломерни тристайни и двустайни, но по-големи. Стремим се да отговорим на очакванията им и да изграждаме такива апартаменти ,които лесно да намерят купувачите си, казва Радулов. Все още имаме и клиенти, които купуват „на зелено”, но понамаляха, не е това, което беше на времето преди 15-20 г. Въпреки че при нас, а ние работим основно в района на „Редута”, ни познават много хора и стари клиенти ни водят нови. Поради тази причина почти не ползваме услугите на брокери на недвижими имоти. Голяма част от апартаментите ги продаваме още на ниво проект, тогава хората започват с вноските си и около акт 16 правят последното си плащане. Мисля, че ни имат доверие, защото в общия случай, когато сградата се дигне над земята, 90% от апартаментите вече са договорирани за покупка, споделя Радулов. Качеството на строителството наистина се подобрява с всяка изминала година. И ако някой се пита защо растат и цените на новото строителство, причините са много. На малко хора прави впечатление, че и цените на материалите се вдигат, обезщетенията на собствените на парцели също нарастват - от 35% до 40%. Иначе продават жилищата на мазилка и замазка, а според желанието на хората извършват и довършителни работи, вслушвайки се в техните изисквания. Направили сме си и цех за кухненско обзавеждане и мебели в различен ценови спектър - за по-скромно или по-луксозно изпълнение на интериора. Готвим се да направим и цех за дограма, което ще облекчи до голяма степен работата ни, казва Радулов. Големият ми син вече се отдели от фирмата и си направи своя, за довършителни работи - в някои случаи е по-добър и от мен, боравейки с нови технологии и нововъведения. Вече не аз ги уча, а те – мен, признава строителят.
Прочети още на:
http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4566262/За 23-те жилищни кооперации, които е построил в столичния квартал „Редута”, за многото дейности, които е развил покрай тях, потомственият строител Панко Радулов прекарва част от работния си ден в учудващо скромен офис. Голямо бюро и три стола. Толкова, не ми трябва повече, лаконичен е той, когато посрещна екипа на БГНЕС. По стените – снимки на обектите, които е построил, в един ъгъл, наредени сабите, които са му подарили, колекционира. Но най-голямата му гордост, заедно с многобройните му обекти, които е завършил, е фамилията, която почти цялата задружно работи в строителството – съпругата му, двамата му сина Крум и Делчо, дъщеря му Вера, една от снахите… А Панко Радулов не е в този бранш от вчера, макар да е попаднал в него случайно. Като млад е работил като технически ръководител на строителството на „Витоша-Ню Отани”, Японския хотел, днешния „Маринела”, от първата копка до завинтването на последната крушка на осветлението. После отново в строителството 3.5 г. във Виетнам, 2 г.- в Нигерия. Потомък е само на строители, на първо място-баща му, който е бил дипломат, но е участвал и в едни от най-крупните обекти в България. През 1946 г.-1947 г. започва работа в Софбулстрой, където се занимава със строителството на циментовите заводи „Златна Панега”. После се труди от начало до край в изграждането на язовир „Искър” , на подпорната стена. А когато започва строежа на Атомната централа „Козлодуй” вече е зам. генерален директор на обекта. Години е отдал сили и в работата на Техноекспорт. Дядо му по бащина линия Илия е строил тунелите и мостовете по жп линията София-Мездра, а един от прадядовците му по майчина линия е бил предприемач – лятно време е строил къщи по Мичурин и Странджа, а зиме правил дървени въглища и в гемии ги изнасял за Одеса. Как става така, че на едни хора им провървява, хора без големи протекции и без да са близки до властта? Като че ли отговорът се крие в Правилото на 10-те хиляди часа. Обикновено го свързваме с автора на книги за популярна психология Малкълм Гладуел и този принцип гласи: 10 000 часа целенасочена практика са необходими, за да станете много добри, в която и да е област. Потомственият строител Панко Радулов е правил точно това. Като капката, която капе на едно и също място с години и пробива дупка в камъка. Стремим се с всяка изминала година да строим все по-нови и по-качествени обекти – и като проектиране, и като строителство, и като довършителни работи, разказва той. В квартал „Редута”, в който сме се позиционирали на пазара, мисля, че се справяме добре – няма оплаквания и се стремим да се отговаряме на новите изисквания и стандарти. В началото беше трудно, учехме се в движение, припомня си Радулов. Започнал съм 90-те години на миналия век с ремонт и довършителни работи. А от 2000 г. стартирал и като предприемач в строителството. Наистина не беше лесно – с документацията, с приучването на работниците да работят качествено и да изпипват нещата. Проблемите бяха и с материалите, и със строителите, които не бяха привикнали на дисциплината, изрежда той. Бетонови възли нямаше, дървен материал липсваше, каскада от трудности… Вече всичко това е зад гърба ни, лаконичен е строителят. От опита, който имам зад граница днес смятам, че нашите проектанти са, може би, по-добри и от колегите им на Запад, хвали се Радулов. Иначе сериозният въпрос за София е инфраструктурата. Първо се строи, а доста след това идва на ред пътищата, тротоарите, магазините, детските градини, училищата… И вместо да се реши този болен въпрос, той се задълбочава. Не знам как чуждите инвеститори, които идват да правят бизнес в България се справят, чуди се строителят. Ние имаме опит и все още ни е трудно, а за тях просто не ми се мисли… В нашата фирма се стремим да проектираме и строим жилищата, които се търсят и най-вече – от младите хора, защото те са 70-80% от купувачите ни, признава Радулов. Още по-голямо улеснение те имат от падането на лихвите и по-лесния начин да теглят ипотечен кредит от банките. Така се увеличило търсенето, според него. Младите обикновено предпочитат жилище между 50-70 кв.м., често - маломерни тристайни и двустайни, но по-големи. Стремим се да отговорим на очакванията им и да изграждаме такива апартаменти ,които лесно да намерят купувачите си, казва Радулов. Все още имаме и клиенти, които купуват „на зелено”, но понамаляха, не е това, което беше на времето преди 15-20 г. Въпреки че при нас, а ние работим основно в района на „Редута”, ни познават много хора и стари клиенти ни водят нови. Поради тази причина почти не ползваме услугите на брокери на недвижими имоти. Голяма част от апартаментите ги продаваме още на ниво проект, тогава хората започват с вноските си и около акт 16 правят последното си плащане. Мисля, че ни имат доверие, защото в общия случай, когато сградата се дигне над земята, 90% от апартаментите вече са договорирани за покупка, споделя Радулов. Качеството на строителството наистина се подобрява с всяка изминала година. И ако някой се пита защо растат и цените на новото строителство, причините са много. На малко хора прави впечатление, че и цените на материалите се вдигат, обезщетенията на собствените на парцели също нарастват - от 35% до 40%. Иначе продават жилищата на мазилка и замазка, а според желанието на хората извършват и довършителни работи, вслушвайки се в техните изисквания. Направили сме си и цех за кухненско обзавеждане и мебели в различен ценови спектър - за по-скромно или по-луксозно изпълнение на интериора. Готвим се да направим и цех за дограма, което ще облекчи до голяма степен работата ни, казва Радулов. Големият ми син вече се отдели от фирмата и си направи своя, за довършителни работи - в някои случаи е по-добър и от мен, боравейки с нови технологии и нововъведения. Вече не аз ги уча, а те – мен, признава строителят. Панко Радулов е избрал квартал „Редута” като поле на дейност от години, тук са му офисите, складовете, новите обекти, тук живее и цялата му фамилия. Почти не ползва транспорт, ходи пеша до офиса и обектите си. Като при другите му колеги безпокойствата му в бизнеса са свързани с голямата бюрокрация. „Много е тромава – за едно разрешение за строеж чакаме по 6-7 месеца, а едно малко блокче от порядъка на 1200-1300 кв.м. застроена площ го правим за 8-10 месеца, максимум - за година”, казва той. Според потомствения строител Панко Радулов София може да расте на изток - Враждебна, кв. Левски… Очертава се там и метрото да има крайна спирка, така че този район тепърва ще става интересен за желаещите да имат ново жилище, смята той. Дори и ние вече се оглеждаме за парцели там – въздухът е чист, терените са повече и по-големи, имат по-малко собственици, а и обезщетенията са по-малки, коментира Панко Радулов. Любов и удовлетворение – това ми дава тази работа, казва строителят. „Всеки един обект си го обичам като детенце – като мина покрай това, което съм построил, се радвам”. Станах строител без да искам, учил съм в Афганистан в едно спокойно време за тази страна, баща ми беше дипломат и аз самият исках да завърша образование, което ми дава възможност да попия от неговия опит, връща се в миналото Радулов. Радвам се, че днес в семейството работим заедно, че работим с желание. Обсъждаме всеки един обект, и сутрин, и вечер, и в извънработно време – така е в семейния бизнес. Защото, който има желание и е борбен – работа има, особено – в София, казва той. Нямам точни наблюдения как е в провинцията, но тук поле за действие има. Хора не стигат, това е вече проблемът – добри специалисти няма, констатира с горчивина Панко Радулов. Но пък приветства решението на образователното министерство за въвеждане на дуалното обучение, при което учениците още в средното образование придобиват търсени специалности. Който е решил да замине в чужбина – ще замине, независимо дали е специалист или не, но в нашия бранш нещата вървят. Парите, които получават за работата си строителите никак не са малко, твърди Панко Радулов. При него няма оплаквания, няма текучество на кадри. Стоят си при мен от години, добави той. А с негови партньори - подизпълнители, работи повече от 10 г., което никак не е малко. Значи, който иска - може. Потомственият строител избира подходящ момент да вдигне заплатите, всяка година води хората, които работят при него заедно със съпругите им на тиймбилдинг в съседни страни. Какво Ви липсва от това, което сте постигнал досега, питаме Панко Радулов и получаваме изненадващ отговор: нищо. След кратък размисъл, отново: „Нищо не ми липсва”. /БГНЕС
Прочети още на:
http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4566262/
